6 дек. 2024 г., 09:53

За да стане така 

  Поэзия
80 1 7

Аз реката съм кротка, която
есента позлатява сама,
а в подмолите крият се лято,
люляковата майска тъма.

 

Бреговете ми светят в зелено,
знаят зима ще дойде сега.
И примамва измамната леност,
закопняла за нежност снега.

 

Още помня – била съм стихия,
а върбите ме питат: Нали,
щом водите сто болки отмият,
нежен сняг и над нас ще вали?

 

И ще грейне луната, и в бяло
ще е цялата... Друга река...
Аз мълча, а сърцето би дало
всеки сън, за да стане така...

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??