За да свърши светът
За да свърши светът
И в чашата ми никога да не остава вино
През ден минават цигански търговци
И в шепите им се продава още малко време
Да прекарам с теб
Пръстите ми надпреварват се
Да те докоснат
Да те вкусят цялата
Да не те забравят
За да се започне отначало
Всичкото с което опознаваме
Нещата измежду нас
Защото аз още се чувствам млад
Защото аз още по камъните бос ходя
За да те стигна
И под слънцето слушам шепота на омагьосаното море
За да те приема отново при себе си
И ми липсват онези моменти
На баладично чакане по пътя
В които минутите в свойте пируети
Се прегръщат в дълги часове
И само за да свърши света
За да няма повече никога болка в гърдите ми
Те знаят обаче
Циганските търговци
Как да те накарат да купиш
Малко от тяхното време
Да преглътнеш горчивите тръни
И да преплуваш студеното
Защото имат музика
И защото музиката им е ронлива като пясъчни скали
И защото лесно се събира
Защото аз още се чувствам млад
Както когато те виждах веднъж седмично само
Ако имах късмет
А ти беше неземно красива
И чакаше своето цвете
За да свърши света
И да започне отначало
Като в колело повтарят се уханията ни
Спряло за момент
И пак се завъртяло
18.03.2009
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислав Илиев Все права защищены
