За детето
Обичам те, дете.
Твоята наивност стопява в мен всяка болка,
спомен за това, което бе и е.
Щастие - разхождаш се подскачащо
и в твоите очи неистово гори чистота,
невинността на радостта в зачатък.
Ти връщаш ме отново с твоите палави закачки
и пробуждаш в мен едно дете.
Аз възрастен съм вече,
животът ми е пълен с борби,
но със теб, дете,
чувствам се свободен да играя...
Нали и аз съм бил дете
и още съм едно мечтаещо и палаво дете.
Нали от теб научих се да обичам силно,
с детската наивност на детето
и с истинското влюбено сърце.
О, исках да порасна, както искаш ти сега.
Не бързай, миличко, твоят свят е по-богат от моя.
Но запази това, което е във теб, дете.
Загубиш ли го, не лебед бял, ще бъдеш звяр.
Запази детето, чуваш ли в борбите
злостта на хората ще те гнети,
трудностите често ще отварят
прозорци и врати на твоята душа,
недоверие и мнителност ще се прокрадва в твоите очи,
но запазиш ли детето, ще можеш пак като дете,
да скачаш, да се радваш, да обичаш -
С ДЕТСКАТА НАИВНОСТ НА ДЕТЕТО
И С ИСТИНСКОТО ВЛЮБЕНО СЪРЦЕ.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Краси Иванов Все права защищены
