За детството

Когато някога пристъпвах,

да мина прага на света,

аз свой `те пъзели скалъпвах,

когато спирах да чета.

Като  пастирче често ходих,

по наш`те дивни планини,

с торбичка хляб в горите бродех,

но носех своите мечти!!

Бос тичах в козите пътеки,

цветя и гъби да бера,

и търсех пътища по-преки,

на най-високото  да спра!

И Пролетта със мене беше,

омайвайки ме с аромат,

И Слънцето над мен стоеше,

Навярно щото бил съм млад…

И лятото дойде в гората

и другаруваше със мен.

Така превземах аз билата,

и се радвах по цял ден!

А есента когато спреше,

със свойте златни плодове,

най хубавото време беше

и ще го помня с векове.

Очаквах с трепет да е зима,

в затоплените одаи,

с пързалките неповторими

и с най- великите игри!

Щом слънцето на Запад зайде,

Прибирахме се у дома…

И търсейки мечти да найдем,

отдавахме се на съня!

1950г. Първомай-обработена сега