13.03.2014 г., 11:46

За детството

422 0 0


За детството

 

Когато някога пристъпвах,

да мина прага на света,

аз свой `те пъзели скалъпвах,

когато спирах да чета.

 

Като  пастирче често ходих,

по наш`те дивни планини,

с торбичка хляб в горите бродех,

но носех своите мечти!!

 

Бос тичах в козите пътеки,

цветя и гъби да бера,

и търсех пътища по-преки,

на най-високото  да спра!

 

И Пролетта със мене беше,

омайвайки ме с аромат,

И Слънцето над мен стоеше,

Навярно щото бил съм млад…

 

И лятото дойде в гората

и другаруваше със мен.

Така превземах аз билата,

и се радвах по цял ден!

 

А есента когато спреше,

със свойте златни плодове,

най хубавото време беше

и ще го помня с векове.

 

Очаквах с трепет да е зима,

в затоплените одаи,

с пързалките неповторими

и с най- великите игри!

 

Щом слънцето на Запад зайде,

Прибирахме се у дома…

И търсейки мечти да найдем,

отдавахме се на съня!

 

1950г. Първомай-обработена сега

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...