Mar 13, 2014, 11:46 AM

За детството

  Poetry » Other
432 0 0


За детството

 

Когато някога пристъпвах,

да мина прага на света,

аз свой `те пъзели скалъпвах,

когато спирах да чета.

 

Като  пастирче често ходих,

по наш`те дивни планини,

с торбичка хляб в горите бродех,

но носех своите мечти!!

 

Бос тичах в козите пътеки,

цветя и гъби да бера,

и търсех пътища по-преки,

на най-високото  да спра!

 

И Пролетта със мене беше,

омайвайки ме с аромат,

И Слънцето над мен стоеше,

Навярно щото бил съм млад…

 

И лятото дойде в гората

и другаруваше със мен.

Така превземах аз билата,

и се радвах по цял ден!

 

А есента когато спреше,

със свойте златни плодове,

най хубавото време беше

и ще го помня с векове.

 

Очаквах с трепет да е зима,

в затоплените одаи,

с пързалките неповторими

и с най- великите игри!

 

Щом слънцето на Запад зайде,

Прибирахме се у дома…

И търсейки мечти да найдем,

отдавахме се на съня!

 

1950г. Първомай-обработена сега

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...