Доброто ли? Видях го днес отблизо,

докоснах го почти, в очите му се взрях.

Такова истинско – в душите дето влиза,

и дето често се явява подир грях!

Не е учудващо, че идва малко късно,

защото дълъг път понякога върви –

затичва се, за миг отдъхва, после бърза

и вечно стъпва във окаляни следи.

Не търси благодарности и слава,

не иска да се прави на герой,

то  носи в погледа  си чиста вяра,

наложи ли се – отстоява с бой!