Jul 5, 2014, 5:06 PM

За Доброто

  Poetry » Other
557 0 0

Доброто ли? Видях го днес отблизо,

докоснах го почти, в очите му се взрях.

Такова истинско – в душите дето влиза,

и дето често се явява подир грях!

 

Не е учудващо, че идва малко късно,

защото дълъг път понякога върви –

затичва се, за миг отдъхва, после бърза

и вечно стъпва във окаляни следи.

 

Не търси благодарности и слава,

не иска да се прави на герой,

то  носи в погледа  си чиста вяра,

наложи ли се – отстоява с бой!

                                                         

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...