14 янв. 2017 г., 14:07

За достойнството

1.5K 0 6

Достойните ли? Вече са оплюти.
Народът ни достойнства не търпи.
Не са разбрани, камо ли пък чути,
щом истини изричат, не лъжи.

 

Достойните са камък в житна нива,
от който не пониква житен клас.
Презрение достойнството завива.
Достойнството е враг на всяка власт.

 

Достойният е някакво сираче,
което вярва в бляскава мечта
и между тръни стъпва, а не крачи,
за да прокара път към честността.

 

Кому е нужна някаква пътека,
щом има магистрали за напред?
Лесното избира все човекът.
Достойнството е мит от минал век.

 

И ако днес достоен появи се,
той бързо се омазва с жлъч и кал.
Достойнството на нищо не мирише!
Достойнството е повод за скандал!

 

Фенера Диоген не ще да пали,
игла не търси в купа от сено.
Сеното е направено на бали.
Иглите нямат в балите место.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мисля, че си бяхме говорили точно за този стих, за света, в който няма място за достойните, а продажници са на власт. Ярко изразена позиция!
  • "Иглите нямат в балите место" - когато балата се разтресе, именно иглите от нея първи ще изпаднат. И може би, всички трусове, които разтърсват тези бали, са именно - за да изтърсят иглите от балите, достойното - от недостойното. Но пък сламките, и те сено са достойни по свой си начин - именно те хранят добитъка, а не иглите.
  • Поздравления!
  • Аплодисменти и от мен! Харесах!
  • Браво!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...