14.01.2017 г., 14:07

За достойнството

1.5K 0 6

Достойните ли? Вече са оплюти.
Народът ни достойнства не търпи.
Не са разбрани, камо ли пък чути,
щом истини изричат, не лъжи.

 

Достойните са камък в житна нива,
от който не пониква житен клас.
Презрение достойнството завива.
Достойнството е враг на всяка власт.

 

Достойният е някакво сираче,
което вярва в бляскава мечта
и между тръни стъпва, а не крачи,
за да прокара път към честността.

 

Кому е нужна някаква пътека,
щом има магистрали за напред?
Лесното избира все човекът.
Достойнството е мит от минал век.

 

И ако днес достоен появи се,
той бързо се омазва с жлъч и кал.
Достойнството на нищо не мирише!
Достойнството е повод за скандал!

 

Фенера Диоген не ще да пали,
игла не търси в купа от сено.
Сеното е направено на бали.
Иглите нямат в балите место.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисля, че си бяхме говорили точно за този стих, за света, в който няма място за достойните, а продажници са на власт. Ярко изразена позиция!
  • "Иглите нямат в балите место" - когато балата се разтресе, именно иглите от нея първи ще изпаднат. И може би, всички трусове, които разтърсват тези бали, са именно - за да изтърсят иглите от балите, достойното - от недостойното. Но пък сламките, и те сено са достойни по свой си начин - именно те хранят добитъка, а не иглите.
  • Поздравления!
  • Аплодисменти и от мен! Харесах!
  • Браво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....