14.01.2017 г., 14:07

За достойнството

1.5K 0 6

Достойните ли? Вече са оплюти.
Народът ни достойнства не търпи.
Не са разбрани, камо ли пък чути,
щом истини изричат, не лъжи.

 

Достойните са камък в житна нива,
от който не пониква житен клас.
Презрение достойнството завива.
Достойнството е враг на всяка власт.

 

Достойният е някакво сираче,
което вярва в бляскава мечта
и между тръни стъпва, а не крачи,
за да прокара път към честността.

 

Кому е нужна някаква пътека,
щом има магистрали за напред?
Лесното избира все човекът.
Достойнството е мит от минал век.

 

И ако днес достоен появи се,
той бързо се омазва с жлъч и кал.
Достойнството на нищо не мирише!
Достойнството е повод за скандал!

 

Фенера Диоген не ще да пали,
игла не търси в купа от сено.
Сеното е направено на бали.
Иглите нямат в балите место.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мисля, че си бяхме говорили точно за този стих, за света, в който няма място за достойните, а продажници са на власт. Ярко изразена позиция!
  • "Иглите нямат в балите место" - когато балата се разтресе, именно иглите от нея първи ще изпаднат. И може би, всички трусове, които разтърсват тези бали, са именно - за да изтърсят иглите от балите, достойното - от недостойното. Но пък сламките, и те сено са достойни по свой си начин - именно те хранят добитъка, а не иглите.
  • Поздравления!
  • Аплодисменти и от мен! Харесах!
  • Браво!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...