Скъпи дрехи от кожа, коприна,
от велур, от сатен все подбираме.
За телата си голи. Да ги облечем.
Та без обич дорде сме - да не изстинат...
Но ги забравяме - дрехите, всичките,
под любими тела щом се сврем.
За душата си - думи -дрехи подбираме.
В проза, в стих, в пародия даже
с тях душата си обличаме
и в очите си един на друг я навираме.
Тъжна, смешна, красива,
дори понякога глупава става душата ни. ...