Скъпи дрехи от кожа, коприна,

от велур, от сатен все подбираме.

За телата си голи. Да ги облечем.

Та без обич дорде сме - да не изстинат...

Но ги забравяме - дрехите, всичките,

под любими тела щом се сврем.

За душата си - думи -дрехи подбираме.

В проза, в стих, в пародия даже

с тях душата си обличаме

 и в очите си един на друг я навираме.

Тъжна, смешна, красива,

дори понякога глупава става душата ни.

Но си казваме: "Нека да е. Стига да не е невидима."

А за мойта душа - що думи-дрехи събрах!

Подбрани! От скъпи, по-скъпи! Обличах ги в миг...

А днес ми и смешно-суетен този бутик.

Не ми трябват вече. Не че ги нямам.

"Боже мой, что за нужда?!!"- както би казал Есенин.

За какво са ми те?!

Нямам на какво да ги облека...