За дъжд се моля!
За дъжд неистово се моля!
Да вали!
Не стига влагата в очите ми
с болката
в средата в ляво да се боря...
Остани!
Догаря Слънцето във самота.
И само Ти
до мен ще можеш през нощта
да съхраниш
събраната от мене топлина...
До мен бъди!
По път трънлив душата боса ходи...
елеят за краката и си Ти,
В гората тънмна в нощ безлунна броди
и търси в нея нашите мечти.
И щастието за което си мечтаем -
да бъде - аз до тебе
и до мене ти.
И чудя се, в небесните простори
дали това което виждам са звезди?
И Слънцето дали наистина
за Светлина се бори?
Да!
Топлина излъчва всичко до което
със ласка нежна в твоите очи
докоснато се ражда в Любовта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
