29 дек. 2016 г., 14:20

За една история

781 0 0

 

 

 

                   Тази детинска история,

                   често остава назад,

                   но тя не е бутафория

                   между живота познат.

                   Крие се тази история

                   в спомени и мечти,

                   но върши и своеволия,

                    без да попита дори.

                   Това не е смешната истина,

                   надживя тя и тягостни дни.

                   Не вярвам, че всеки от хората

                    ще я познае дори.

                   Странна е като мистерия,

                   а живее с делника сив,

                   Разхвърляла сред пространствата

v

                   някакъв собствен мотив.

                   Тази човешка история,

                    може би, била е любов !?

                               ........

                   Тя, нашата детска история

                    живее в света  суров.

 

 

               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...