За една зимна вечер
Аз съм цялата нежност,
усещаш ли?
В уюта на дома ти догарят свещите.
Блещука косата ти тъй мека, изящна.
Зима е... какво пък,
дори студът е щастие.
Щом мога до теб да се сгуша на топло.
нека вятър да брули голите клони,
Снегът да пада тихо, безшумно.
Ще остана в ръцете ти. Макар и само до утре.
Автор: Полина Велчова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Полина Велчова Все права защищены