За едно старо приятелство...
Забравих те, зад глухата слушалка,
забравих те, защото с други бях,
със разговори празни бях заета,
разменяйки, аз, кухи думи с тях.
Но седмица и две като се мина,
и имах нужда аз да споделя
за моята душа, така ранима,
за болката ми, да намеря бряг.
Един ми вдигна и ми отговори:
сега не мога бързам, чао от мен,
а друг дори врата не ми отвори,
когато бе най-лошият ми ден.
И спомних си обаждането старо,
ах, спомних си моментите със теб,
щом се нуждаех от приятел, скоро,
ти стопляше с прегръдка и съвет.
Когато бях разплакана, със кърпа,
ти бършеше ми едрите сълзи
и бе за мен една утеха скъпа,
особено в най-лошите ми дни.
И днес звънях, така и не ми вдигна.
Дали със други правиш веселба
или стоиш и мислиш със обида
„Обаждането много закъсня“!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боряна Все права защищены
