10 сент. 2016 г., 00:45

За глупавите любовта не съществува

Поэзия

704 2 16

Да имам място за книги
и кътче за сън.
Няколко усмивки
и късче от времето.
Да се скрия нощем
и да помечтая за деня.
Да повярвам, че буквите
са черни лебеди.
Любовта да ме погледне
със светли очи,
да падна през борда
и да намеря себе си...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

limeruna (Йоана)

Много точно си уловил настроението на текста, Борислав Благодаря за прочита. Лека вечер и красиви сънища!

2016-09-15T01:39:32+03:00
sauronboab (Борислав Ангелов)

Ами... Ако падайки зад борда и откривайки себе си, откриеш че това "себе си" е на онзи същия борд, от който падаш? Как ще доплуваш до борда обратно, за да се достигнеш отново ?

2016-09-15T01:10:40+03:00
limeruna (Йоана)

Ами, тя се отнася до мен Благодаря, Гаврил.

2016-09-14T09:31:49+03:00
Burns

Хареса ми текста, особено последните 4 реда и за падането през борда за намиране на себе си. В заглавието думата "глупави" стои малко остро, но ти си знаеш. Поздрави!

2016-09-13T12:19:23+03:00
limeruna (Йоана)

Благодаря за милите думи, Гавраил. Естествено си прав. Но понякога хората се чувстват недостойни. Какво да се прави, глупави сме... За щастие любовта ни познава всякак, да! Съвършено прав си, че любовта е за всички... Но ако иска да се борим за нея достатъчно силни ли ще сме?...

2016-09-13T02:02:55+03:00