10.09.2016 г., 0:45

За глупавите любовта не съществува

697 2 16

 

Да имам място за книги
и кътче за сън.
Няколко усмивки
и късче от времето.
Да се скрия нощем
и да помечтая за деня.
Да повярвам, че буквите
са черни лебеди.
Любовта да ме погледне
със светли очи,
да падна през борда
и да намеря себе си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много точно си уловил настроението на текста, Борислав Благодаря за прочита. Лека вечер и красиви сънища!
  • Ами... Ако падайки зад борда и откривайки себе си, откриеш че това "себе си" е на онзи същия борд, от който падаш? Как ще доплуваш до борда обратно, за да се достигнеш отново ?
  • Ами, тя се отнася до мен Благодаря, Гаврил.
  • Хареса ми текста, особено последните 4 реда и за падането през борда за намиране на себе си. В заглавието думата "глупави" стои малко остро, но ти си знаеш. Поздрави!
  • Благодаря за милите думи, Гавраил. Естествено си прав. Но понякога хората се чувстват недостойни. Какво да се прави, глупави сме... За щастие любовта ни познава всякак, да! Съвършено прав си, че любовта е за всички... Но ако иска да се борим за нея достатъчно силни ли ще сме?...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...