Вятърко немирен, стихотворец опашат,
накъде подгони моето хвърчило?
Детенце хубаво, остроумник хвърковат,
отвърза се и литна със своите крилца.
Ветре пакостлив, незалостван зад врати,
по пътя ме настигна и силите ми победи.
Детенце весело, с приятел от хартия,
мечтата му лети, зад облака покрих я.
Вятърко немирен, моите крила
няма да ми вземеш, казвам отсега.
Детенце хубаво, на беди несвикнало,
с друг приятел ще летиш свободно.