4 июн. 2021 г., 12:50

За говоренето

1.6K 1 3

Вятърко немирен, стихотворец опашат,

накъде подгони моето хвърчило?

 

Детенце хубаво, остроумник  хвърковат,

отвърза се и литна със своите крилца.

 

Ветре пакостлив, незалостван зад врати,

по пътя ме настигна и силите ми победи.

 

Детенце весело, с приятел от хартия,

мечтата му лети, зад облака покрих я.

 

Вятърко немирен, моите крила

няма да ми вземеш, казвам отсега.

 

Детенце хубаво, на беди несвикнало,

с друг приятел ще летиш свободно.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

23 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...