4 июн. 2021 г., 12:50

За говоренето

1.6K 1 3

Вятърко немирен, стихотворец опашат,

накъде подгони моето хвърчило?

 

Детенце хубаво, остроумник  хвърковат,

отвърза се и литна със своите крилца.

 

Ветре пакостлив, незалостван зад врати,

по пътя ме настигна и силите ми победи.

 

Детенце весело, с приятел от хартия,

мечтата му лети, зад облака покрих я.

 

Вятърко немирен, моите крила

няма да ми вземеш, казвам отсега.

 

Детенце хубаво, на беди несвикнало,

с друг приятел ще летиш свободно.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

23 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...