4 июн. 2021 г., 12:50

За говоренето

1.6K 1 3

Вятърко немирен, стихотворец опашат,

накъде подгони моето хвърчило?

 

Детенце хубаво, остроумник  хвърковат,

отвърза се и литна със своите крилца.

 

Ветре пакостлив, незалостван зад врати,

по пътя ме настигна и силите ми победи.

 

Детенце весело, с приятел от хартия,

мечтата му лети, зад облака покрих я.

 

Вятърко немирен, моите крила

няма да ми вземеш, казвам отсега.

 

Детенце хубаво, на беди несвикнало,

с друг приятел ще летиш свободно.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

23 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...