4.06.2021 г., 12:50

За говоренето

1.6K 1 3

Вятърко немирен, стихотворец опашат,

накъде подгони моето хвърчило?

 

Детенце хубаво, остроумник  хвърковат,

отвърза се и литна със своите крилца.

 

Ветре пакостлив, незалостван зад врати,

по пътя ме настигна и силите ми победи.

 

Детенце весело, с приятел от хартия,

мечтата му лети, зад облака покрих я.

 

Вятърко немирен, моите крила

няма да ми вземеш, казвам отсега.

 

Детенце хубаво, на беди несвикнало,

с друг приятел ще летиш свободно.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

23 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...