VasilIvanov (Vasil Ivanov)
85 611
15 июл. 2020 г., 09:10  

За гъби 

  Поэзия » Юмористическая
1292 3 9

Радка тръгва към гората,

гъбки да си набере.

Кошница в ръка подмята,

пее, чувства се добре.

 

Рошава след час се връща,

сякаш я е праснал ток.

Пътната врата затръшва.

Майка и изпада в шок.

 

– Де е новата ти кърпа?

Мечка ли в гора видя?

– Мале, с горския се сдърпах.

Търсеше си той беля.

 

Тъкмо си намерих гъбки

и наведох се над тях,

подочух зад мене стъпки...

Кой ли беше? Не видях.

 

Някой се връз мене метна,

здраво сграбчи ме отзад.

Че съм лесна, явно сметна

и ме хвана много яд.

 

Поотръсках си снагата,

нещо тупна, чу се стон.

Гледам – горският в тревата

е с изсулен панталон.

 

Стана бърже, пак ми скочи.

Знаеш, че е як и здрав,

но наниза ми се точно,

че го срещнах с десен прав.

 

Хлъцна той, очи забели,

тръшна се – отсечен ствол.

Кой каквото си постели...

Взех, че го съблякох гол.

 

Мойте прашки му нахлузих,

с кърпата го забрадих.

Начервих го, руж по бузи...

Хубаво го подредих.

 

После снимах с телефона.

С два шамара го свестих.

Казах: ,,Слушай ме, коконо,

мирничък да си и тих,

 

че кача ли те във фейса,

ставаш мигом за резил.

Знаеш ли си интереса,

ще си с мене много мил!"

 

Мале, дето му се вика,

че удари моят час.

Дърва – двадесет кубика,

утре чакай ги у нас.

© Vasil Ivanov Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??