За гъби
Радка тръгва към гората,
гъбки да си набере.
Кошница в ръка подмята,
пее, чувства се добре.
Рошава след час се връща,
сякаш я е праснал ток.
Пътната врата затръшва.
Майка и изпада в шок.
– Де е новата ти кърпа?
Мечка ли в гора видя?
– Мале, с горския се сдърпах.
Търсеше си той беля.
Тъкмо си намерих гъбки
и наведох се над тях,
подочух зад мене стъпки...
Кой ли беше? Не видях.
Някой се връз мене метна,
здраво сграбчи ме отзад.
Че съм лесна, явно сметна
и ме хвана много яд.
Поотръсках си снагата,
нещо тупна, чу се стон.
Гледам – горският в тревата
е с изсулен панталон.
Стана бърже, пак ми скочи.
Знаеш, че е як и здрав,
но наниза ми се точно,
че го срещнах с десен прав.
Хлъцна той, очи забели,
тръшна се – отсечен ствол.
Кой каквото си постели...
Взех, че го съблякох гол.
Мойте прашки му нахлузих,
с кърпата го забрадих.
Начервих го, руж по бузи...
Хубаво го подредих.
После снимах с телефона.
С два шамара го свестих.
Казах: ,,Слушай ме, коконо,
мирничък да си и тих,
че кача ли те във фейса,
ставаш мигом за резил.
Знаеш ли си интереса,
ще си с мене много мил!"
Мале, дето му се вика,
че удари моят час.
Дърва – двадесет кубика,
утре чакай ги у нас.
© Vasil Ivanov All rights reserved.
