26 сент. 2014 г., 19:56

... за хората!

845 0 0

Искрица плам,
светът облян
е с капка жажда за живот.
Но ето там,
напълно сам
е този който копнее за любов.
Усеща хлад,
но не от глад,
този към който бил си някога жесток.
Нима този град,
потънал във смрад,
не е за теб достатъчно широк.
До кога ще търпим,
нима не броим,
пътите в който били сме лъгани.
Всички грешим,
ала трудно е да простим,
обувките ни щом от път са продънени.
И защо всичко пак,
повтаря се откак
времето си отмерваме в цифри.
Търсим знак,
прикрит във грях,
за да оставаме винаги чисти.
Опитах света,
не е шега,
която да разкажеш и забравиш.
Той напомня с тъга
и оставя вкуса,
с който цял живот трябва да се справиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пенка Ламбева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...