Искрица плам,
светът облян
е с капка жажда за живот.
Но ето там,
напълно сам
е този който копнее за любов.
Усеща хлад,
но не от глад,
този към който бил си някога жесток.
Нима този град,
потънал във смрад,
не е за теб достатъчно широк.
До кога ще търпим,
нима не броим,
пътите в който били сме лъгани.
Всички грешим,
ала трудно е да простим,
обувките ни щом от път са продънени.
И защо всичко пак,
повтаря се откак
времето си отмерваме в цифри.
Търсим знак,
прикрит във грях,
за да оставаме винаги чисти.
Опитах света,
не е шега,
която да разкажеш и забравиш.
Той напомня с тъга
и оставя вкуса,
с който цял живот трябва да се справиш.