25 авг. 2012 г., 10:24

За Христо Ботев

1.2K 1 4

О, жив си ти!
Жив си!
Но не на Балкана,
 а тука,

 дълбоко в сърцата,
 у нас!
Една незарастваща
българска рана 
и знаме най-светло
 за нас!

Остави ни подвига,
своите песни!
И  клетви, в които
ний днес се кълнем!
Любов и омраза,
но най-възвишени!
И пример как трябва 
със чест да умрем!

О, жив си  ти, жив си
и там на Балкана,
забил във тираните
 острия меч!
Кръвта ти изтича 
от "лютата рана"
и подвигът расне
 в неравната сеч!

О, ближат ти вълците
"лютата" рана,
защото умираш,
 не жалиш живот!
Ти символ и знаме 
 за нас ще останеш!
В борбите велики
 на своя народ!
 2006 г. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бблагодаря, това е вече друго!Аз толкова се надявах да напиша нещо достойно за големия Ботев, а някакъв си господинчо пише нещо без да мисли и ми прави скомин!
  • Някой да е оспорил величието на Ботев? Напротив изтъквам неговото велиие, и се прекланям пред героичната му смърт!Тогава какво е онова,което Ви кара да правите противното заключение?!Не виждам смисъла на преведените цитати, и на първия и на втория.
  • Та какво казваш в края на краищата, за страната и народа, велики мислителю!?
  • Славов, слагам тоя цитат, защото не спираш да ме изумяваш...
    Ще се радвам, ако си изясниш концепцията за страна и народ.

    "С това си обяснявам нашто робство!
    Та ние безнадеждно се делим...
    Трепериме за своето удобство
    и затова по рачешки вървим!

    На думата си никак не държиме...
    По криви пътища дори вървим.
    И не зачитаме ни чест, ни име...
    И твърдо на ината си стоим!

    От дребно българските ни раздори
    са идвали бедите ни до днес.
    Кога таз страница ще си затворим
    и по-натам ще заживеем с чест?!

    Не са ни нужни съдбоносни грешки!
    Бедите ни са идвали от там...
    Ний просто не общуваме човешки
    и от това все ставаме за срам!"

    А в горе публикуваното чета:

    "В борбите велики
    на своя народ!"

    Или пишем както ни е удобно - бройка да има...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...