25.08.2012 г., 10:24

За Христо Ботев

1.2K 1 4

О, жив си ти!
Жив си!
Но не на Балкана,
 а тука,

 дълбоко в сърцата,
 у нас!
Една незарастваща
българска рана 
и знаме най-светло
 за нас!

Остави ни подвига,
своите песни!
И  клетви, в които
ний днес се кълнем!
Любов и омраза,
но най-възвишени!
И пример как трябва 
със чест да умрем!

О, жив си  ти, жив си
и там на Балкана,
забил във тираните
 острия меч!
Кръвта ти изтича 
от "лютата рана"
и подвигът расне
 в неравната сеч!

О, ближат ти вълците
"лютата" рана,
защото умираш,
 не жалиш живот!
Ти символ и знаме 
 за нас ще останеш!
В борбите велики
 на своя народ!
 2006 г. Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бблагодаря, това е вече друго!Аз толкова се надявах да напиша нещо достойно за големия Ботев, а някакъв си господинчо пише нещо без да мисли и ми прави скомин!
  • Някой да е оспорил величието на Ботев? Напротив изтъквам неговото велиие, и се прекланям пред героичната му смърт!Тогава какво е онова,което Ви кара да правите противното заключение?!Не виждам смисъла на преведените цитати, и на първия и на втория.
  • Та какво казваш в края на краищата, за страната и народа, велики мислителю!?
  • Славов, слагам тоя цитат, защото не спираш да ме изумяваш...
    Ще се радвам, ако си изясниш концепцията за страна и народ.

    "С това си обяснявам нашто робство!
    Та ние безнадеждно се делим...
    Трепериме за своето удобство
    и затова по рачешки вървим!

    На думата си никак не държиме...
    По криви пътища дори вървим.
    И не зачитаме ни чест, ни име...
    И твърдо на ината си стоим!

    От дребно българските ни раздори
    са идвали бедите ни до днес.
    Кога таз страница ще си затворим
    и по-натам ще заживеем с чест?!

    Не са ни нужни съдбоносни грешки!
    Бедите ни са идвали от там...
    Ний просто не общуваме човешки
    и от това все ставаме за срам!"

    А в горе публикуваното чета:

    "В борбите велики
    на своя народ!"

    Или пишем както ни е удобно - бройка да има...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...