25.08.2012 г., 10:24

За Христо Ботев

1.2K 1 4

О, жив си ти!
Жив си!
Но не на Балкана,
 а тука,

 дълбоко в сърцата,
 у нас!
Една незарастваща
българска рана 
и знаме най-светло
 за нас!

Остави ни подвига,
своите песни!
И  клетви, в които
ний днес се кълнем!
Любов и омраза,
но най-възвишени!
И пример как трябва 
със чест да умрем!

О, жив си  ти, жив си
и там на Балкана,
забил във тираните
 острия меч!
Кръвта ти изтича 
от "лютата рана"
и подвигът расне
 в неравната сеч!

О, ближат ти вълците
"лютата" рана,
защото умираш,
 не жалиш живот!
Ти символ и знаме 
 за нас ще останеш!
В борбите велики
 на своя народ!
 2006 г. Драгойново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бблагодаря, това е вече друго!Аз толкова се надявах да напиша нещо достойно за големия Ботев, а някакъв си господинчо пише нещо без да мисли и ми прави скомин!
  • Някой да е оспорил величието на Ботев? Напротив изтъквам неговото велиие, и се прекланям пред героичната му смърт!Тогава какво е онова,което Ви кара да правите противното заключение?!Не виждам смисъла на преведените цитати, и на първия и на втория.
  • Та какво казваш в края на краищата, за страната и народа, велики мислителю!?
  • Славов, слагам тоя цитат, защото не спираш да ме изумяваш...
    Ще се радвам, ако си изясниш концепцията за страна и народ.

    "С това си обяснявам нашто робство!
    Та ние безнадеждно се делим...
    Трепериме за своето удобство
    и затова по рачешки вървим!

    На думата си никак не държиме...
    По криви пътища дори вървим.
    И не зачитаме ни чест, ни име...
    И твърдо на ината си стоим!

    От дребно българските ни раздори
    са идвали бедите ни до днес.
    Кога таз страница ще си затворим
    и по-натам ще заживеем с чест?!

    Не са ни нужни съдбоносни грешки!
    Бедите ни са идвали от там...
    Ний просто не общуваме човешки
    и от това все ставаме за срам!"

    А в горе публикуваното чета:

    "В борбите велики
    на своя народ!"

    Или пишем както ни е удобно - бройка да има...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....