О, жив си ти!
Жив си!
Но не на Балкана,
а тука,
дълбоко в сърцата,
у нас!
Една незарастваща
българска рана
и знаме най-светло
за нас!
Остави ни подвига,
своите песни!
И клетви, в които
ний днес се кълнем!
Любов и омраза,
но най-възвишени!
И пример как трябва
със чест да умрем!
О, жив си ти, жив си
и там на Балкана,
забил във тираните
острия меч!
Кръвта ти изтича
от "лютата рана"
и подвигът расне
в неравната сеч!
О, ближат ти вълците
"лютата" рана,
защото умираш,
не жалиш живот!
Ти символ и знаме
за нас ще останеш!
В борбите велики
на своя народ!
2006 г. Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени