24 нояб. 2017 г., 18:16

За идиотите и жените 

  Поэзия » Юмористическая
3149 27 39

Колежката отива за кафе –

оправя се, намята си сакото...

Приведен уж над мойто чекмедже,

следя я тайно с края на окото.

 

Аз не че нещо... ама може би така...

да е самотна вечер... кой я знае.

Това, че има култови крака,

не значи, че щастлива в любовта е.

 

Нали съм чел списания и знам –

красивите жени се депресират,

защото търсят страстен Дон Жуан,

а само идиоти си намират.

 

Самотна е! Че иначе защо

така със укор сякаш ме поглежда?

Май вижда в мен не просто идиот,

а може би последен лъч надежда?

 

Навярно e на мойто дередже –

представя си ме вече във кревата,

и – ровейки във свойто чекмедже –

копнежно-сластни погледи ми мята...

 

О, сладки мисли, погледи, въздишки –

предвестници на истинската страст!

Ах, как ще те налюбя по парижки,

колежке мила, като дойдеш в нас...

 

***

 

Колежката се връща със кафе

и мимоходом злобно избоботва:

– Какво ме зяпаш пак! Олигофрен!

Простак такъв! Егати идиота...

© Емрих Все права защищены

Произведението е включено в:
  900 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??