За идиотите и жените
Колежката отива за кафе –
оправя се, намята си сакото...
Приведен уж над мойто чекмедже,
следя я тайно с края на окото.
Аз не че нещо... ама може би така...
да е самотна вечер... кой я знае.
Това, че има култови крака,
не значи, че щастлива в любовта е.
Нали съм чел списания и знам –
красивите жени се депресират,
защото търсят страстен Дон Жуан,
а само идиоти си намират.
Самотна е! Че иначе защо
така със укор сякаш ме поглежда?
Май вижда в мен не просто идиот,
а може би последен лъч надежда?
Навярно e на мойто дередже –
представя си ме вече във кревата,
и – ровейки във свойто чекмедже –
копнежно-сластни погледи ми мята...
О, сладки мисли, погледи, въздишки –
предвестници на истинската страст!
Ах, как ще те налюбя по парижки,
колежке мила, като дойдеш в нас...
***
Колежката се връща със кафе
и мимоходом злобно избоботва:
– Какво ме зяпаш пак! Олигофрен!
Простак такъв! Егати идиота...
© Емрих All rights reserved.
