За истината
697
0
0
Къде ли не те търсих!
В ядрото на зората
и вятъра претърсих,
продъних небесата.
Оглеждах песъчинки,
в протоните се взирах
и в капките лъчисти,
но тебе не намирах.
Дори в сърцето гледах,
за тебе извор беше
и винаги бях предан,
живота ми кроеше.
Твореше ти вселени,
отглеждаше душата,
осмисляше промени,
бе истински призната.
Сега те няма. Пушек!
Дим, една химера!
Невидим мим, послушен...
Това си, истино, смутена...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Бъчваров Все права защищены
