27.08.2014 г., 21:04

За истината

691 0 0

 

Къде ли не те търсих!

В ядрото на зората

и вятъра претърсих,

продъних небесата.

 

Оглеждах песъчинки,

в протоните се взирах

и в капките лъчисти,

но тебе не намирах.

 

Дори в сърцето гледах,

за тебе извор беше

и винаги бях предан,

живота ми кроеше.

 

Твореше ти вселени,

отглеждаше душата,

осмисляше промени,

бе истински призната.

 

Сега те няма. Пушек!

Дим, една химера!

Невидим мим, послушен...

Това си, истино, смутена...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Бъчваров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...