За истината
689
0
0
Къде ли не те търсих!
В ядрото на зората
и вятъра претърсих,
продъних небесата.
Оглеждах песъчинки,
в протоните се взирах
и в капките лъчисти,
но тебе не намирах.
Дори в сърцето гледах,
за тебе извор беше
и винаги бях предан,
живота ми кроеше.
Твореше ти вселени,
отглеждаше душата,
осмисляше промени,
бе истински призната.
Сега те няма. Пушек!
Дим, една химера!
Невидим мим, послушен...
Това си, истино, смутена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Бъчваров Всички права запазени
