За Живота
За Живота
-Във виното е истината, знаеш-
един моряк пред кръчмата ми рече-
но гониш я миражно из безкрая,
а някога дори и по-далече...
Ела да влезем и викни за двама,
да не броим и чашите изпити,
маяците измамно ни примамват,
а винаги са истински скалите...
И бурите са истински, обаче
деветата вълна* когато блъсне,
ти виждал ли си стар моряк как плаче
не вярвайки, че може да възкръсне!...
На палубата седнал в изнемога
той, взрял се във вилнеещата бездна,
с последни сили Дявола и Бога
кълне в нощта, безкрайна и беззвездна!...
... Надеждата когато те напусне
остава само вятърът в платната
и ближейки солените си устни
да отброиш поредност на вълната...
Но имаш ли бутилка ром тогава
илѝ коняк (каквото е останало!)
в стихията, която продължава
ти покани да дойдат- Бог и Дявола
и в тяхната компания нелепа
(алá гарант на вечното в живота!)
във лудостта на бурята свирепа
възможно е да видиш бряг самотен...
Възможно е късмет да имаш даже-
да бъде той с красавици населен,
а любовта им и да се окаже-
религия, на островът вълшебен...
Тъй вдигнал тост със Бога и със Дявола,
и яростта стаил във ураганите-
тогава там не може да е ялова
страстта ти разпиляна в океаните...
... В делириум красив пред мен внезапно
Животът във забавен ход премина
и върна ме във Времето обратно:
при Любовта, при Бурите и Виното...
... и дълго там във кръчмата стояхме,
макар и да не помня всичко вече,
и чашите изпити не брояхме
със старият моряк в оная вечер...
27.11.2015.
Коста Качев
*Виж Айвазовски „Деветият вал”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
