За какво ли си мислят лодките зиме,
в прегръдките златно - зелени люляни?
Делфини и чайки в съня им ли има,
брадат ли рибар – златна рибка да хване.
Потрепват в просъница – сребърна мрежа,
притегля ги тихо - в далечни предели,
изплита Нептун – предзимно разнежен,
син дъх албатросов, в платната им бели.
Какво ли сънуват, как искам да зная,
душите им волни. Небето е тъмно.
Очакват я – бялата пролет оная,
с която за тях и за нас ще разсъмне.
© Надежда Ангелова Все права защищены