За страховете и бедите.
За пепелта в развалините.
За краха на съвестите и мечтите
и за бесовете в душите.
За странството и парите.
За безразличието към родината в очите.
За всички вече нетъдявъшни
и за гробовете на предците им заленяващи.
За медиите и догматизма.
За игото на неолиберализма.
За превиването на гръбнака и недостойнството ни грозно
и за това, че и последното обредно жито ще е вносно.
За всичко туй, що е в нас криво
и за огледалото някой изкривило.
За погледа върху света на парче, по детски.
Наздраве братя мои от поколението на Верховенски!
© Б. Неугасимов Все права защищены