За какво прощавам...
За птиците е прошката ми днес,
за техните крила така огромни,
в които се заглеждам и тъжа
с очите си зелено – животворни.
За хляба също днеска ще простя
и липсващите ми ръце на мама,
за оня миг, когато на брега...
аз осъзнах – забравата я няма.
Простено да е също на врага -
на оня, който рани ми нанесе,
когото аз прегърнах във дъжда ...