За какво прощавам...
За какво прощавам...
За птиците е прошката ми днес,
за техните крила така огромни,
в които се заглеждам и тъжа
с очите си зелено – животворни.
За хляба също днеска ще простя
и липсващите ми ръце на мама,
за оня миг, когато на брега...
аз осъзнах – забравата я няма.
Простено да е също на врага -
на оня, който рани ми нанесе,
когото аз прегърнах във дъжда
и който в жертва звездна ме пренесе.
Простена да е цялата вина,
която безвиновно в мене нося,
която ме притиска във нощта,
с която вещицата нявга ме дамгоса.
Простена да е също любовта,
която все ме тегли стръмно в тебе,
която ме издига на върха,
а после ме пропада в свойто стреме.
Простен да бъде оня светъл час,
във който във звезди ще се превърнем,
а силата стаена вътре в нас,
ще ни помогне вечно да пребъдем.
14.03.2021г.
Елица
(По повод Деня за прошка)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
