За какво прощавам...

За птиците е прошката ми днес,

за техните крила така огромни,

в които се заглеждам и тъжа

с очите си зелено – животворни.

За хляба също днеска ще простя

и липсващите ми ръце на мама,

за оня миг, когато на брега...

аз осъзнах – забравата я няма.

Простено да е също на врага -

на оня, който рани ми нанесе,

когото аз прегърнах във дъжда

и който в жертва звездна ме пренесе.

Простена да е цялата вина,

която безвиновно в мене нося,

която ме притиска във нощта,

с която вещицата нявга ме дамгоса.

Простена да е също любовта,

която все ме тегли стръмно в тебе,

която ме издига на върха,

а после ме пропада в свойто стреме.

Простен да бъде оня светъл час,

във който във звезди ще се превърнем,

а силата стаена вътре в нас,

ще ни помогне вечно да пребъдем.

14.03.2021г.

Елица

(По повод Деня за прошка)