За края на приятелството
Не проумявам защо си отиваш,
ще ми се да можех да те разбера,
но знам едно - ти пое по своя път,
и аз не трябва, и не искам да те спра.
Между нас приятелството вечно ще стои,
то във времето ни свърза, запомни.
Без значение какво съдбата ни крои,
и колко много ще боли.
Превърнахме се в две непознати,
а преди споделяхме толкова много мечти,
всичко блестящо и ново те радва, нали?
Увлече те друго, забрави за мен,
сякаш не ме виждаш вече дори,
Приятелството ни свърши и аз трябва решение да взема,
занапред по кой път да поема.
Сещай се за мен накъдето и да отиваш,
аз ще те помня, лоша шега в живота ми изигра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алиса Севелоу Все права защищены
