May 4, 2012, 9:41 AM

За края на приятелството 

  Poetry » Other
1192 0 2

Не проумявам защо си отиваш,

ще ми се да можех да те разбера,

но знам едно - ти пое по своя път,

и аз не трябва, и не искам да те спра.

 

Между нас приятелството вечно ще стои,

то във времето ни свърза, запомни.

Без значение какво съдбата ни крои,

и колко много ще боли.

 

Превърнахме се в две непознати,

а преди споделяхме толкова много мечти,

всичко блестящо и ново те радва, нали?

Увлече те друго, забрави за мен,

сякаш не ме виждаш вече дори,

 

Приятелството ни свърши и аз трябва решение да взема,

занапред по кой път да поема.

Сещай се за мен накъдето и да отиваш,

аз ще те помня, лоша шега в живота ми изигра.

© Алиса Севелоу All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Блгагодаря, точно живота ми преподаде този урок...!!!
  • БРАВО,АЛИСА!ИМА МНОГО ДЪЛБОК СМИСЪЛ В ТВОЕТО СТИХОТВОРЕНИЕ,НО ЗА ЖАЛОСТ В ЖИВОТА Е ТАКА.
Random works
: ??:??