За куклите и парцалките
Ето си ти куклите, дай си ми парцалките!
Спомняш ли си времето, дето се бленувахме?
Вмъкна се обидата (да, онази, малката)...
Жлъч де не е минала, там не е векувала.
Взимай си ги перлите, дай си ми милувките!
Знаеш ли цената им? Ъгълче на устните.
Ходя ти по нервите с камъче в обувките...
Всеки път изхвърлям се, всеки път изпускаш ме.
Искам си магията, нощите сънувани...
Заднешком да тичаме, ще ли върнем стъпките?
Спомняш ли си времето, дето се бленувахме?
Взимай си ги думите, аз оставам с мъката!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Миткова Все права защищены
