За късната любов
Всяка късна любов има път...
към душата така закопняла.
Скрита струна в задъхана гръд.
Страстна песен от там долетяла.
Сляпо стъпва на нашия праг,
но отваря вратите със трясък.
Сваля рамки лъжливи без такт
и събаря стени с удар рязък.
Тя завихря. Обсебва мига.
Тя омайва магийно снагата.
Самодивно разпуска коса,
водопадно облива душата.
В тази късна любов има път,
но със рози бодливи застлан е.
Съумеем ли... вием букет,
а с бодлите... закърпваме рани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
