30 sept 2011, 16:12

За късната любов 

  Poesía » Filosófica
1844 0 21

Всяка късна любов има път...
към душата така закопняла.
Скрита струна в задъхана гръд.
Страстна песен от там долетяла.

Сляпо стъпва на нашия праг,
но отваря вратите със трясък.
Сваля рамки лъжливи без такт
и събаря стени с удар рязък.

Тя завихря. Обсебва мига.
Тя омайва магийно снагата.
Самодивно разпуска коса,
водопадно облива душата.

В тази късна любов  има път,
но със рози бодливи застлан е.
Съумеем ли... вием  букет,
а с бодлите... закърпваме рани.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??