21 авг. 2009 г., 21:28

За любовта

860 0 1

 

 

Отива ли си любовта или умира,

когато топлина и нежност не намира

или завинаги при нас остава

за да прощава,  без да укорява.

 

До колко пъти любовта прощава,

нима  достойнство тя не притежава?

Защо на лошите се най-раздава,

а свестните ги някак подминава?

 

Макар във женски род и крехка,

със мъжка сила поразява,

отива си след битки тежки,

дори във загубите побеждава.

 

Тя винаги е истинска и цяла,

не се дели дори и при раздяла,

от векове изгаряна на клада -

безсмъртна е и вечно млада.

 

Пристига и си тръгва без да пита,

отрова за едни, за други - медна пита,

понякога и втори шанс дарява,

за трети – с Господа се съвещава.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...