21 авг. 2009 г., 21:28

За любовта

859 0 1

 

 

Отива ли си любовта или умира,

когато топлина и нежност не намира

или завинаги при нас остава

за да прощава,  без да укорява.

 

До колко пъти любовта прощава,

нима  достойнство тя не притежава?

Защо на лошите се най-раздава,

а свестните ги някак подминава?

 

Макар във женски род и крехка,

със мъжка сила поразява,

отива си след битки тежки,

дори във загубите побеждава.

 

Тя винаги е истинска и цяла,

не се дели дори и при раздяла,

от векове изгаряна на клада -

безсмъртна е и вечно млада.

 

Пристига и си тръгва без да пита,

отрова за едни, за други - медна пита,

понякога и втори шанс дарява,

за трети – с Господа се съвещава.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....