21.08.2009 г., 21:28

За любовта

864 0 1

 

 

Отива ли си любовта или умира,

когато топлина и нежност не намира

или завинаги при нас остава

за да прощава,  без да укорява.

 

До колко пъти любовта прощава,

нима  достойнство тя не притежава?

Защо на лошите се най-раздава,

а свестните ги някак подминава?

 

Макар във женски род и крехка,

със мъжка сила поразява,

отива си след битки тежки,

дори във загубите побеждава.

 

Тя винаги е истинска и цяла,

не се дели дори и при раздяла,

от векове изгаряна на клада -

безсмъртна е и вечно млада.

 

Пристига и си тръгва без да пита,

отрова за едни, за други - медна пита,

понякога и втори шанс дарява,

за трети – с Господа се съвещава.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...