21.08.2009 г., 21:28

За любовта

862 0 1

 

 

Отива ли си любовта или умира,

когато топлина и нежност не намира

или завинаги при нас остава

за да прощава,  без да укорява.

 

До колко пъти любовта прощава,

нима  достойнство тя не притежава?

Защо на лошите се най-раздава,

а свестните ги някак подминава?

 

Макар във женски род и крехка,

със мъжка сила поразява,

отива си след битки тежки,

дори във загубите побеждава.

 

Тя винаги е истинска и цяла,

не се дели дори и при раздяла,

от векове изгаряна на клада -

безсмъртна е и вечно млада.

 

Пристига и си тръгва без да пита,

отрова за едни, за други - медна пита,

понякога и втори шанс дарява,

за трети – с Господа се съвещава.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...