12 дек. 2008 г., 21:33

За мама...

978 0 4
Скъпа моя мамо,
знам, че понякога съм бил груб и прям...
Никога не съм искал да те нараня.
Просто студена сега е моята душа.
Искам този голям празник да ти честитя,
да ти благодаря,
за това, че довела си ме ти на света...
Здрава и винаги така усмихната бъди,
силна и борбена, дори в най-трудните дни.
Виждам любовта ти към мен.
Виждам доброто в теб.
Дори огън сътворяваш от един простичък лед...
Винаги ти си ми помагала, ти си моят лек.
Пътилото в живота си ми ти,
сила дарявала си ми дори
и падайки на колене,
гордо изричам ОБИЧАМ ТЕ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлозар Андреев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...