1 сент. 2022 г., 08:18  

За мастиите и… 

  Поэзия
218 2 2

Аз зная отлично какво ще се случи,

ако за поздрав десница му дам.

Той е… мастия - скимтящо, зло куче.

Ляга на всеки без никакъв срам.

 

Той… хапе ръката, която го храни.

На кокала само става другар.

Съвсем не му пука за чуждите рани.

Човек за човека за него е звяр.

 

В боклуците рови за мръсна помия.

Край кофите иска все да е пръв.

За свинска яхния другарят - мастия

готов е да пусне на всекиго кръв.

 

От своята сянка страхува се даже.

Размахва опашка види ли вълк.

А вълкът на момента ще го накаже.

Него, в природата това му е дълг.

 

Вълкът не понася в гората мастии.

Своето стадо той пази така.

Така го предпазва от простотии.

От хора с вонящи на мърша гърла.

 

 

Юри

Йовев

Септември

2022 г.

© Yuri Yovev Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Jackie! 😊🌹
  • Актуална тема. И аз съм писала за тези хора.
    "Даваш му хляб, а те мисли за враг,
    мисли какво ще поискаш в замяна..."
Предложения
: ??:??