Тези очи - така големи и детски наивни,
тези ръце, моите любими.
Тишината, която ме унася,
щом глава на твоите гърди склоня.
Само кукувица ни смущава с пискливия си крясък.
Времето край нас изнизва се, сякаш то е пясък.
Но кой ще каже колко време е изтекло,
щом годините минават, а сърцето тихо се е врекло...
Дарихме си така истински и топли длани,
в дни на щастие без думи помежду ни премълчани.
И когато слънцето залезе, а луната се облее в светлина,
така хубаво е аз да те усещам с дъха, топъл като есента. ...