27.08.2010 г., 22:16

За мен и теб

996 0 0

Тези очи - така големи и детски наивни,

тези ръце, моите любими.

Тишината, която ме унася,

щом глава на твоите гърди склоня.

 

Само кукувица ни смущава с пискливия си крясък.

Времето край нас изнизва се, сякаш то е пясък.

 

Но кой ще каже колко време е изтекло,

щом годините минават, а сърцето тихо се е врекло...

 

Дарихме си така истински и топли длани,

в дни на щастие без думи помежду ни премълчани.

 

И когато слънцето залезе, а луната се облее в светлина,

така хубаво е аз да те усещам с дъха, топъл като есента.

И без да ми говориш, поведи ме пак по лунната пътека,

припомни ми нежно за мига и не мисли за утре - то ще носи само красота...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...