За мен си...
За мен си - онова момиче с цвете
в усмивката на първата ни среща -
трапчинките ти даваха - заето,
а аз във погледа ти се заклещих...
Луната, свила жълтия монокъл,
се взираше в целувките ни плахи...
събраха гърбовете си посоките,
за да ни скрият в звездната си стряха...
И знаех, че на тебе съм обречен,
а ти за мен - сън чуден си будувала,
и всеки миг във огъня съблечен
на устните ни дълго ще лудува...
Тъй сладко е да имам твойте мисли
и да ухаеш в цвят, нощта разлистил,
от мъжка длан да ти разпъвам пристан
за лодката на сгушените истини...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
, Маги
