May 11, 2011, 12:13 AM

За мен си...

  Poetry
1.3K 0 28

За мен си - онова момиче с цвете

в усмивката на първата ни среща -

трапчинките ти даваха - заето,

а аз  във погледа ти се заклещих...

 

Луната, свила жълтия монокъл,

се взираше в целувките ни плахи...

събраха гърбовете си посоките,

за да ни скрият в звездната си стряха...

 

И знаех, че на тебе съм обречен,

а ти за мен - сън чуден си будувала,

и всеки миг във огъня съблечен

на устните ни дълго ще лудува...

 

Тъй сладко е да имам твойте мисли

и да ухаеш  в цвят, нощта разлистил,

от мъжка длан да ти разпъвам пристан

за лодката на сгушените истини...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...