ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
May 11, 2011, 12:13 AM

За мен си...

  Poetry
1.4K 0 28

За мен си - онова момиче с цвете

в усмивката на първата ни среща -

трапчинките ти даваха - заето,

а аз  във погледа ти се заклещих...

 

Луната, свила жълтия монокъл,

се взираше в целувките ни плахи...

събраха гърбовете си посоките,

за да ни скрият в звездната си стряха...

 

И знаех, че на тебе съм обречен,

а ти за мен - сън чуден си будувала,

и всеки миг във огъня съблечен

на устните ни дълго ще лудува...

 

Тъй сладко е да имам твойте мисли

и да ухаеш  в цвят, нощта разлистил,

от мъжка длан да ти разпъвам пристан

за лодката на сгушените истини...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0