11.05.2011 г., 0:13

За мен си...

1.3K 0 28

За мен си - онова момиче с цвете

в усмивката на първата ни среща -

трапчинките ти даваха - заето,

а аз  във погледа ти се заклещих...

 

Луната, свила жълтия монокъл,

се взираше в целувките ни плахи...

събраха гърбовете си посоките,

за да ни скрият в звездната си стряха...

 

И знаех, че на тебе съм обречен,

а ти за мен - сън чуден си будувала,

и всеки миг във огъня съблечен

на устните ни дълго ще лудува...

 

Тъй сладко е да имам твойте мисли

и да ухаеш  в цвят, нощта разлистил,

от мъжка длан да ти разпъвам пристан

за лодката на сгушените истини...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...