За мен си...
За мен си - онова момиче с цвете
в усмивката на първата ни среща -
трапчинките ти даваха - заето,
а аз във погледа ти се заклещих...
Луната, свила жълтия монокъл,
се взираше в целувките ни плахи...
събраха гърбовете си посоките,
за да ни скрият в звездната си стряха...
И знаех, че на тебе съм обречен,
а ти за мен - сън чуден си будувала,
и всеки миг във огъня съблечен
на устните ни дълго ще лудува...
Тъй сладко е да имам твойте мисли
и да ухаеш в цвят, нощта разлистил,
от мъжка длан да ти разпъвам пристан
за лодката на сгушените истини...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
, Маги
