1 апр. 2006 г., 12:00

ЗА МЕНЕ, МАЙКО, СЕ МОЛИ...

1.1K 0 17

За мене, майко, се моли...


Не ме съди сурово, вече нося своя кръст
и пътя с тръни и бодли аз сам поех,
не ме кори, на устните сложи ти пръст,
мълчи, те моля, самичък се проклех...

Не вдигай своята ръка правдива,
не хвърляй упреци и тежки думи,
че всеки укор смъртно се забива -
в душата зеят дупки от куршуми...

Не ми прощавай с поглед милостив,
на себе си щом аз не бих простил,
за мене, майко, само се моли,
за грешника, сърцето ти ранил...


29.03.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Невероятно е!!! Браво! Незнам какво повече да кажа - толкова силно го почувствах...
  • Много сила извира от това стихотворение...и да си призная леееко се насълзих...
  • Нели,благодаря ти от сърце!Искрено се радвам,че стихотворението те е докоснало,че си го почувствала!
  • Без дъх останах. Голямо майсторство е да пишеш в лице от другия пол Мисля че така много добре си постигнала ефекта-подчертала си майчината нежност и голямото майчино сърце. Давай в същия дух
  • Искрено ви благодаря!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....